Нобеловият лауреат Джеймс Уотсън открива TED2005 с откровен и забавен разказ как той и неговия партньор в изследователската работа, Франсис Крик, отрили структурата на ДНК
За тези, които не боравят с английски, могат в сайта на TED да намерят всички видия, под заглавията, с които съм ги публикувала, да Чекнат на език - български и да си решат проблема :)
В тази вълнуваща реч за най-новото развитие в биомимиката, Джанин Бенюс представя емоционални примери за начините, по които природата влияе върху продуктите и системите, които изграждаме.
За тези, които не боравят с английски, могат в сайта на TED да намерят всички видия, под заглавията, с които съм ги публикувала, да Чекнат на език - български и да си решат проблема :)
Творчеството не се нуждае от оценка, а само от това да бъде съпреживяно.
Не искам, не бива да говоря за фотографиите на Симеон Лютаков … мога да дишам за тях, мога да се опивам от тях… да се разтварям като ехо в космическото им поетично пространство…
Докоснете се до Фото -пoетиката на един многоизмерен творчески архитект, който танцува за фотографията, подреждайки атомите в пространството, така... че всеки, който вижда със сърцето си може да усети вкуса на картината, която скрепят в уханна мелодия:
... винаги съм вярвала, още от мъничка вярвах, че успее ли някой... да разбере що е то човек, ще му се стори детско и лесно занимание откриването на теорията на "Великото обединение", доказателството на Римановата хипотеза, загадката на простите числа, на Вселената и на всичко, ама на всичко останало, защото ... мислите ли, че има по-загадъчно нещо от човека? Милите ли, че някой, някога ще разбере човека?
на глас
... искам... често жадувам, с пресъхнал глас жадувам... да изпия цялата човешка болка, цялата отрова, цялата тази отровна човешка болка да я изпия ... и последната капка у никого да не оставя... после бавно, мъчително... в полусънното медитиращо състояние да я преработя, да я превърна, да я пречистя от болката, да превърна отровата в жива вода, докато се движа по ръбовете на връзките ми с вселената и с вас - всички ни, докато балансирам, едва крепяща се по острите ръбове между бездните на живота и тази на смъртта... да успея... невярвайки да успея, да успея да се справя със шибаната отрова, без да умра и да я сторя на жива вода, която да върна чрез извор, непресъхващ, от тези, бликащи в непрестанния кръговрат... после осъзнавам, че съм уморена, много уморена... чувствам се глупава, луда, ненамясто, без идея за това какво, кое е мястото... но искам неистово, с пресъхнала вяра жадувам да е възможно... да изпия цялата човешка отрова и да я превърна... да ви я върна като непресъхващ извор - жива вода
Карбовски, Тома Марков, дрога и други поетични неща
"Карбовски в разговор с поета Тома Марков -- за поезията, великите поети, гениите, жените, страха от зъболекарите, дрогата като двигател + поетично-наркотичен експеримент пред камерата -- с други думи -- чиста мъжка любов и възхищение"
"Попитай и ще ти се отговори, поискай (по подходящият начин) и ще ти се даде"
/призив към тези, които желаят да ползват чужди(мои) текстове/
Искам да съобщя на (по)читателите на „творческите” ми, „художествени”, литературни творби, ако случайно има такива , че съм си „прибрала” почти цялото творчество.
Причините са няколко, но поводът е един.
/Добавено в 16 ч.
Мислех, че Уебкафето е постъпило незаконно, публикувайки текстовете ми. Оказа се, че е постъпило най-вече НЕМОРАЛНО. Опекли са си нещата хората, как си треба, аз съм патка, че съм бляла и не съм гледала където и както трябва, когато "подписвам" „Криейтив комънс“ лиценз" . Въпреки всичко, поне една клауза от договора е нарушена. Кой го интересува дали е морално? Мен ме интересува. Аз съм заинтересувана от моралната страна в действията на тази електронна медия.
Ако някой автор не е наясно с правата си, може да прочете текста ми по-долу, както и коментарите... възможно е, да му е полезно/
Поводът:
Тия дни, в google потърсих мой текст по ключови думи за по-бързо, че ми трябваше във връзка с конкурс, за който приготвях текстове и не ми се ровеше из ферманите ми.
Зарязах начинанието с издирването на още подобни дивотии... и дали ги има, къде ги има, защо ги има...
Ядосах се…
Не знаех на кого и на какво точно… после се замислих и над странния въпрос – Трябва ли, редно ли е да се ядосвам?
Не ми е приятно и не считам за редно да бъдат публикувани текстове на автори, които и да са те – както текстовете, така и авторите - БЕЗ ТЯХНОТО ЗНАНИЕ!
Не желая, името ми да стои под нечии начинания, БЕЗ МОЕТО ЗНАНИЕ И ПОЗВОЛЕНИЕ, каквито и да са тези начинания, с каквато и да е цел, и кауза, било то и благородна!
Този емоционален отговор ми изглеждаше достатъчен, но вероятно не добре аргументиран.
Аз съм многопластов автор, подчертано, съзнателно некомрсиален, поне така ми се иска и го целя с подходящи според мен средства, който обаче, поддържа блог вече повече от 4 години.
Моят блог, е моя сцена, ДОМ, ЧАСТЕН КЛУБ, МОЙ ВИРТУАЛЕН ДОМ…
в който, макар и да са отворени вратите, има ясно очертани „неписани” и „писани” правила на обитаване, чието спазване АЗ полагам усилия да контролирам... и, поне до сега, ми се получаваше някак .
Някой, може ли да ми обясни… Какво… кое дава право на webcafe.bg да постъпва по този начин? И как могат подобни посегателства към авторите да бъдат възпрепятствани и спирани?
Могат ли?
Нищо, съвсем нищо не знам за този сайт, още по-малко за авторите, правилата на публикуване и целите му.
И да съм ЕДИНСТВЕНИЯТ БАЛЪК, ДОПУСНАЛ ДА ПОПАДНЕ ТОЧНО В ТАКА ПОСТАВЕНАТА СИТУАЦИЯ... чувствам се омерзена, емоционално ограбена и наранена от непочтеното отношение на тази електронна медия, каквато, и която и да е тя, както и от насилственото нахлуване в личното ми пространство!
...
п.с.
еее... имаше и ползи... за първи път, откакто публикувам в интернет пространството, мои текстове стоят над такъв род (качество - ниво) коментари. Бих си плащала на въпросния сайт да публикувам, НО ИЗБРАНИ ОТ МЕН ТЕКСТОВЕ, за да получавам точно тези ДОКУМЕНТАЛНИ кадри на състоянието на "коментиращия в интернет българин". Даже... можех, инспираринa от точно тази зала на смеха - lifecafe, да направя "ФОТО" изложба със сътворените от мен инсталации, озаглавена: "ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ, ПОГЛЕДНИ СЕ ОГЛЕДАЛЦЕ, ЗА ДА МОГА И АЗ ДА ИМАМ ОЧИ ДА ТЕ ГЛЕДАМ!" :)
Само заради СРЕЩАТА С ТОЧНО ТОВА огледало на ПУБЛИКАТА (читателите на webcafe) си стуваше да преживея препотяването от връхлетелите ме неприятни чувства свързани с описания пред вас случай.
Но това, че съм извлякла някаква полза, не омаловажава ФАКТА НА НЕПОЧТЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МЕН КАТО АВТОР, СЪСТОЯЩО СЕ В ТОВА, ЧЕ НЕ СЪМ ПРЕДУПРЕДЕНА ЗА ПУБЛИКУВАНЕТО НА СВОИТЕ ТЕКСТОВЕ, ЧЕ СЪМ ЛИШЕНА ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ГИ СИТУИРАМ В ИЗБРАНИЯ ОТ МЕН РЕД И КОНТЕКСТ, ЧЕ НЕ МИ Е ПРЕДОСТАВЕНО ПРАВО ДА ЗАДАМ СВОИТЕ КОРЕКЦИИ, ЦЕНЗУРА И РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА СИ, АКО ГО СЧЕТА ЗА ПОДХОДЯЩО, СПОРЕД МОИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО ИМ ПРЕД МАСОВА МЕДИЯ.
п.с. имам вече и дълбоко екзистенциални проблеми... къде се чувствах трудно разбираема като автор, сега вече се чувствам и като пришълец... но екзистенциалните проблеми са за това, от време на време да се чудиш кой си и къде се намираш, че да не забравяш, че си за малко... колкото да изпиеш едно кафе... и все пак, що да не го споделям удоволствено, с тези, с които ми е приятно да си го пия? А? Мои си проблеми, к'во ли ви занимавам.... ама ако не са само мои... и утре, и на вас се случи?
Помните ли задачата за „Трите тела”, която подробно разказах в „Приказка за висшата математика II част”? Тази задача става причина за появяването на теорията на хаоса, за развитието на фракталната геометрия, които идеи , на свой ред отвеждат Анри Поанкаре до неговата, оценена като най-важна заслуга за развитието на математиката и на теоретичната физика през 20-ти век - ОСНОВОПОЛАГАНЕТО на ТОПОЛОГИЯТА .
„ Всички различни пътища, върху които аз последователно се намирах, ме водеха към Analysis situs” ( т.е към топологията) - пише Поанкаре в своето Аналитично резюме" .
В една от първите книги по топология С. Лефшецпише:
„Може би в нито един дял от математиката Поанкаре не е оставил по-неизгладимо своя отпечатък отколкото в топологията" . И това се отнася за математика, който е въвел автоморфните функции, създал е теорията на динамичните системи, преобърнал е възгледите в небесната механика ... Действително, като се започне от въвеждането на основните понятия и методите за пресмятане чрез триангулация, мине се през най-дълбоките свойства на групите от хомологии и се стигне до мястото, където Поанкаре превъзхожда всички известни математици - да свърже различни области от математиката с топологията до такава степен, че да не може да се посочи коя е основната област.”
Поанкаре пръв забелязва обединяващата роля на топологията. Това, че топологията е обединяваща наука личи също и от следния околонаучен аргумент. Доста повече от половината математици получили Филдсовска награда (математи¬ческата „нобелова" награда) са използвали съществено топологията в своите работи или просто са допринесли за развитието й.
Разбира се, Поанкаре не започва от „нищото”. Има много предшественици, полагащи идеите, които ще основоположат топологията. Такива са Ойлер (със задачата си за Кьонигсбергските мостове или формулата на Ойлер, свързваща броя на стените, ръбовете и върховете на изпъкнали многостени); Риман и Бети (класифицирали двумерните компактни повърхнини). Въпреки това е трудно да се каже, че тези постижения са представлявали последователна математическа дисциплина.
Преди Поанкаре може да се говори единствено за предистория на „алгебричната топология", защото полагането на основите на стройна наука с нейните основни понятия, факти, задачи и т.н. започва с така нареченият - хомеоморфизъм между две многообразия, с чието въвеждане, Поанкаре основополага и хомотопичната топология.
Този изключителен принос на Поанкаре към математиката носи началото си от на вид простичката история за седемте моста на Кьонигсберг.
На тази рисунка са изобразени мостове, които свързват сушата. Има и примерен маршрут, изрисуван с молив, който обаче не удовлетворява задачата – т.е е грешен отговор.
Въпросът на задачата е: Има ли маршрут, който прекосява всеки от седемте моста само веднъж? По друг начин зададен: Може ли да прекарате линия, без да вдигате химикала, така че тази линия да мине през седемте моста, без пропуск и то само веднъж, без да се повтаря?
Седемте моста на Кьонигсберг
Седемте моста на Кьонигсберг са съществували в Кьонигсберг (днешен Калининград) през XVI—XX век. Взаимното разположение на мостовете навело математика Леонард Ойлер на размисли, които станали основа за възникването на теорията на графите.
Отдавна сред жителите на Кьонигсберг била разпространена такава задача: как може да се премине и то само по веднъж по всичките мостове? Много кьонигсбергчани се опитвали да решат тази задача, както теоретически, така и практически, по време на разходките си. Но никому не се удавало да докаже, че това даже теоретически е невъзможно.
През 1736 година задачата за седемте моста заинтересувала известния математик, член на Петербургската академия на науките Леонард Ойлер, за което той написал в писмо до италианския математик и инженер Мариони от 13 март 1736 година. В това писмо Ойлер пише за това, че е намерил правило, по което лесно се определя, може ли да премине по всички мостове, без да се мине два пъти по някой от тях (в случая със седемте моста на Кьонигсберг това е невъзможно).
На опростената схема на частите на града във вид на граф, на мостовете съответстват линии (ребрата на графа), а на частите на града — точки от които излизат линиите (върхове на графа).
Ако всички върхове на графа са четни, то може, без да се вдига молива от листа, да се начертае граф, при това може да се започне от кой да е връх на графа и се завърши в същия връх. Граф с повече от два нечетни върха е невъзможно да се начертае с един замах. Графът на Кьонигсбергските мостове имал четири нечетни върха, следователно било невъзможно да се премине, и то само по веднъж по всичките мостове.
Няма път, който да не прекоси, поне един мост два пъти.
Решението на задачата е концептуален скок.
Ойлер осъзнава, че разстоянието между мостовете не е важно. Важен е начинът, по който ТЕ СА СВЪРЗАНИ.
черен дроб - топология
От този уж простичък проблем се ражда новата геометрия на положението, т.е ТОПОЛОГИЯТА.
В практическите задачи, графите представляват модел на реален обект. Ето няколко класически примера за реални обекти представяни чрез граф:
- транспортна мрежа — може да се представи чрез претеглен граф, където върховете изобразяват селищата, а свързващите ги ребра — пътищата между тях. Теглото на всяко ребро ще представлява дължината на пътя.
- родословно дърво — насочен граф, в който хората се представят чрез върхове. Насочените ребра свързват родителите с децата им. Така към всеки връх ще сочат две ребра (всеки човек има двама родители), с изключение на върховете на родоначалниците, и от всеки връх ще излизат толкова ребра колкото деца е има съответния човек.
- компютърна мрежа — компютрите (върхове) и свързващите ги информационни канали (ребра).
Топологията се ражда на мостовете на Кьонигсберг, но Поанкаре доразвива теорията по изумителен начин.
Той създава нещо като нов начин за възприемане на формата.
Някои наричат топологията „гъвкава геометрия”. Тя е раздел от математиката, по-точно от геометрията и се занимава с явленията на НЕПРЕКЪСНАТОСТ, особено тези, които остават непроменени при деформации. Тя изследва начините, по които фигурите се деформират, без да променят основните си елементи. Топологията се използва всеки ден. На практика всички карти за метрото се основават на топологичен принцип.
В топологията две форми са еднакви, ако могат да се усучат или деформират без формата им да се „разложи”. Топологията се занимава с геометрични свойства на криви, повърхнини, и т.н., които остават неизменни при деформация на геометричните обекти - при разтягане, огъване, но без късане или лепене. При нея например окръжност и триъгълник са едно и също.
Топката за ръгби и футболната топка са топологично еднакви, защото едната може да се превърне в другата. По същата причина поничката и чашата за чай са идентични. Дори по-сложните форми могат да се опростят и сведат една в друга.
От топологична гледна точка, спрямо двумерното пространство, изглежда така, че няма начин, по който поничката да се деформира, така че да се получи топка. Дупката в средата прави формите топологически различни.
Поанкаре познавал всички възможни двуизмерни топологични повърхности. Но през 1904 г. той попада на проблем, за който не открива решение.
В плоската двуизмерна система Поанкаре би могъл да изчисли всички възможни форми около които да я усуче. Напр. топка или поничка с 1, 2 или повече дупки, но ние живеем в триизмерна вселена.
Така че, каква форма би могла да заеме тя?
Този въпрос става известен като хипотезата на Поанкаре.
Хипотезата, грубо казано, е свързана с привеждането на многомерните топологически данни на езика на алгебрата. Счита се, че съвременната математика се характеризира преди всичко с алгебризацията си. Поанкаре не е алгебрист (макар да има фундаментални работи и там). По своя начин на мислене Поанкаре е естествоизпитател, физик, а на математически език – геометър.
За решението на многомерните аналози на „хипотезата на Поанкаре” (т.е. за четиримерни, петмерни и т.н. сфери) са дадени две „Филдсофски премии”- на С.Смейл и на М. Фридман.
Но истинският проблем на Поанкаре е за тримерната сфера. „Хипотезата на Поанкаре” е сред седемте най-важни математически задачи на хилядолетието. Тя е поставена в списъка на най-важните проблеми за новия век. За решението й, институтът „Клей” предоставя награда от 1 милион долара.
Целта на хипотезата е ДА БЪДЕ РАЗБАРАНА ФОРМАТА НА ВСЕЛЕНАТА ЧРЕЗ ВРЪЗКА МЕЖДУ ФОРМИТЕ, („празните”) ПРОСТРАНСТВАТА И ПОВЪРХНОСТИТЕ.
Тя засяга геометричните свойства на телата, които не се променят дори ако са подложени на опън, на сгъване или на свиване. Хората, които не са математици, трудно разбират хипотезата. Тя се отнася до геометрията на многоизмерните пространства и е ключът към топологията. Въпросът е изключително важен и за математиката, а и за физиката, защото се опитва да разбере каква е „формулата на Вселената”.
дебело черво - топология
Колко далеч напред от времето си е отишъл Поанкаре в своите топологични изследвания личи от факта, че неговата хипотеза, според която тримерната сфера се характеризира със своята (въведена от Поанкаре) фундаментална група Е ДОКАЗАНА ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК след нейната формулировка в 2004 г. от петербуржеца Григорий Перелман – един от най-странните математици за всички времена, известен със своята непонятна за много хора ексцентричност.
стомах - топология
Перелман търсел решението на хипотезата на Поанкаре цели 8 години и решава проблема с помощта на ДРУГ ВИД МАТЕМАТИКА, която изобретява. Той разглежда динамиката на начина, по който „обектите” биха могли да се „СТИЧАТ”(„изливат), (преливат), така той описва всички варианти на деформацията на триизмерното пространство в по-висши измерения.
Много математици се надяват да се срещнат с Перелман и той да им разясни своето доказателство, да им помогне да го разберат, но се оказва, че да открие човек Перелман е по-трудно, отколкото самото уравнение. В известен смисъл разработките му, теориите му, говорят достатъчно.
За своето откритие Перелман е получавал редица награди, канен е в най-престижните световни университети, но отказва всички предложения.
Той проявява ексцентричност дори в начина, по който оповестява гениалното си откритие. Вместо да го публикува в уважавано научно списание, той просто поместил работите си в интернет сайт. След проверката, продължила цели четири години, научната общност обаче достига до заключението, че решението, което Перелман предлага, е вярно. Следователно руският гений трябва да получи наградата от един милион. Той обаче обявява, че не желае парите, тъй като смята, че комисията, присъждаща му наградата, не е достатъчно квалифицирана, за да оценява работата му.
На Перелман е присъдена и най-престижната в математическите среди международна награда "Филдс", която е математическият аналог на Нобеловата награда в 2006 г., но той отказва и нея. Перелман избягва да говори с журналисти и е смятан за доста ексцентричен дори в странния свят на математиците. От 2005 година Перелман е без работа заради разногласия с водещия математически институт "Стеклов" към Руската академия на науките, започнали още през 2003 г. Когато институтът не подновил избора му за член, Перелман "се почувствал недостоен и без талант", казва негов приятел. Той постепенно изпада в криза и се откъсва от света.
Говори се, че е обърнал гръб на математиката и живее като отшелник в скромен жилищен комплекс, със своята майка, в скромен панелен апартамент в Санкт Петербург.
Перелман отказва да стане милионер. В ерата на „Биг Брадър” и „големите пари” е благородно, че го интересува доказването на теореми, а не печеленето на награди.
...
следва продължение
...
Биографично за Перелман:
Григорий Перелман е роден на 13 юни 1966 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург) в еврейско семейство. От 5 клас се занимава в математически център при градския дворец на пионерите под ръководство на доцент Сергей Рукшин. През 1982 г. в състава на отбора на съветските ученици завоюва златен медал на международна математическа олимпиада в Будапеща. Завършва физико-математическо училище.
Приет е без изпити в Математико-механическия факултет на Ленинградския държавен университет. Побежда на факултетни, градски и всесъюзни студентски математически олимпиади. За отличен успех получава Ленинска стипендия. Завършва университета с отличие и постъпва в аспирантура (с ръководител академик А. Д. Александров) при Математическия институт „В. А. Стеклов“ (ПОМИ) в Санкт Петербург на Руската академия на науката. Защитава през 1990 г. кандидатска дисертация и остава в института да работи като старши научен сътрудник.
От началото на 1990-те год. до 1996 г. работи като научен сътрудник в университети в САЩ, след което се завръща в ПОМИ. През декември 2005 г. напуска поста водещ научен сътрудник в лабораторията по математическа физика в института. Практически напълно прекъсва контакт с колегите си. Не проявява интерес към по-нататъшна научна кариера . Живее с майка си, води твърде закрит начин на живот, избягва журналисти.
2006 г.: за решаване на хипотезата на Поанкаре му е присъдена международната премия «Филдсов медал», обаче се отказва и от нея; списание „Сайънс“ нарича доказването на теоремата на Поанкаре научен «пробив на годината» («Breakthrough of the Year»), като това е първата работа по математика, заслужила такова звание.
2007 г. - британският вестник „Дейли Телеграф“ публикува списък на «100-те живи гении», в който Григорий Перелман заема 9-то място преди другите 2 граждани на Русия (Гари Каспаров на 25-то място и Михаил Калашников на 83-то място). Март 2010 г. - американският Математически институт „Л. Клей“, Кеймбридж, щ. Масачузетс му присъжда премия в размер на 1 милион ам. долара за доказване на хипотезата на Поанкаре, станало първото в историята присъждане на премията за решаване на задача от Задачите на хилядолетието. През юни 2010 г. Перелман не уважава с присъствието си математическата конференция в Париж, на която се предполагало да му се връчи «Премията на хилядолетието», а на 1 юли 2010 г. публично заявява за своя отказ от премията.
...
Биографично за Поанкаре
След тридесет години напрегната научна работа Анри Поанкаре оставя огромно математическо наследство, обхващащо най-различни дялове на математиката: топология, теория на вероятностите, неевклидова геометрия, теория на диференциалните уравнения, теория на автоморфните функции, комплексен анализ и много други, като изследва и връзките между отделните дялове. Неговите работи, публикувани от Парижката академия на науките, изпълват 10 тома. Разработва - още преди 1884 г., теорията на автоморфните функции, които той нарича фуксови функции. През 1895 г. публикува „Analysis situs“ (букв. „Анализ на положението“), което се счита за първото системно изложение на топологията. Създател е на теорията на функциите на много комплексни променливи (многомерен комплексен анализ) и на алгебричната топология. Има съществен принос в алгебричната геометрия (дава доказателства на твърдения на Севари, Енрикес и Кастелнуово), както и в теорията на числата.
Занимава се също с решаването на различни задачи от астрономията и небесната механика. Доказва неинтегрируемостта на уравненията за движение на три тела. Въвежда методите на малкия параметър, на неподвижните точки, разработва теорията на интегралните инварианти. Впоследствие развива теорията на хаоса.
В областта на физиката изучава и допринася за развитието на: теорията на еластичността, термодинамиката, оптиката, електричеството, космологията и др. Има съществен принос в развитието на теорията на относителността. Именно в неговите трудове за първи път е формулирана в достатъчно пълна и ясна математическа форма специалната теория на относителността.
През 1904 - 1905 г. изказва принципа на относителността, въвежда термините „преобразувания на Лоренц“ и „групи на Лоренц“ и показва, че е невъзможно да се констатира абсолютно движение, като се изхожда от представите за етера и уравненията на Максуел - Лоренц. Така Поанкаре прави решаващата крачка към създаването на теорията на относителността. Той дава изходните принципи на новата теория, дошла да смени класическата механика и наложила преразглеждане на физичните представи за пространството и времето.
Необратимостта на термодинамичните процеси и дифракцията на светлината, космогоничните хипотези и природата на рентгеновите лъчи, теорията на морските приливи и безжичния телеграф - навсякъде той оставя незаличимите следи на универсалното си дарование.
Като философ Поанкаре е известен с трудовете си по общометодологичните проблеми на науката, клони към махизма.
Той е носител на редица международни научни награди и медали като наградите „Жан Рейно“, „Бояй“ и „Лобачевски“, участва в научни конгреси и конкурси, чете лекции в Берлин, Лондон и др. градове извън Франция. Полага и значителни усилия за популяризирането на науката във Франция по онова време, като пише редица научнопопулярни статии.
Ученик на Анри Поанкаре е видният наш математик Кирил Попов.
Светът се върти с помощта на симетрията - от въртенето на субатомните частици до смайващата красота на един арабеск. Но в това има нещо повече от очевидното. Тук оксфордският математик Маркъс дю Сотой предлага надзърване в невидимите числа, свързани с всички симетрични обекти.
За тези, които не боравят с английски, могат в сайта на TED да намерят всички видия, под заглавията, с които съм ги публикувала, да Чекнат на език - български и да си решат проблема :)
...
продължавам да съм инспирирана от разговорите с Ламот, много дълго ми държат топло, за което пак му благодаря :)
За тези, които не боравят с английски, могат в сайта на TED да намерят всички видия, под заглавията, с които съм ги публикувала, да Чекнат на език - български и да си решат проблема :)
Физикът и сърфист Гарет Лиси представя един противоречив нов модел на Вселената, който... може би... отговаря на всички големи въпроси. Ако не друго, това е най-красивият 8-мерен модел от елементарни частици и сили, който някога сте виждали.
За тези, които не боравят с английски, могат в сайта на TED да намерят всички видия, под заглавията, с които съм ги публикувала, да Чекнат на език - български и да си решат проблема :)
Публикации
